Какво е Ънскуулинг?

Ънскуулингът е естествен начин на учене.

Децата са родени любопитни. Нетърпеливи са да учат. И ние, като родители, сме нетърпеливи да им помогнем. Грижим се бебетата ни да са обградени от интересни неща. Купуваме им ярки играчки, които те гледат, усещат, слушат и дори вкусват. Носим им предмети от покъщнината като дървени лъжици, тенджери и тигани.  Назоваваме нещата отново и отново, без никога да се уморяваме от това. Пеем им, запознаваме ги с нова музика.  Водим ги на излети и им показваме листа и цветя, вълни и пясък, магазини и хора. Оставяме ги да почувстват топлината на слънцето върху кожата си и вятъра в косите си. Играем игри, говорим им, четем книги, правим смешни физиономии и се смеем с тях. Имаме и тихи моменти, люлеем се и се гушкаме. Може да носим бебетата си наоколо в кенгуру или да ги слагаме в стол, където могат да ни гледат, докато работим. Включваме децата си във всички аспекти на живота си. Правейки това, ние ги обграждаме с много богати преживявания.

Докато децата wwни са погълнати от всички тези преживявания, ние ги наблюдаваме и ги слушаме. Опознаваме тях и конкретните им нужди и отвръщаме. Развиваме емпатия. Свързваме се.

Правим това, към което родителите инстинктивно са привлечени да правят.

И какво се случва? Децата ни растат и се развиват. Учат се да вървят и да говорят, и да скачат, и да танцуват. Рисуват, драскат и създават. Събират всякакви факти, които им носят удоволствие и ги интересуват. Разбира се, след всяко малко подобрение, ние се усмихваме и ги окуражаваме. Насърчаваме децата си. Ние сме горди родители, извличащи огромно удоволствие от развитието на един уникален, малък човек.

И тогава, един  ден, децата ни са достатъчно големи, за да отидат на училище. Време е да се вземат някои решения и да се премине към нов етап в живота им.

Но какво, ако дори не си и помисляхме за този нов етап? Какво, ако животът просто продължаваше по обичайния начин? Бихме продължили да обграждаме децата си с богати и интересни среди. Бихме продължили да ги окуражаваме, помагаме, изслушваме и общуваме с тях.

Децата ни биха ли продължили да учат? Да. Биха продължили да учат по естествен начин. Биха ънскуулвали.

Ънскуулърите изследват света, учейки се от всичко, което се случва в живота им. Те следват интересите си. Използват и развиват талантите си. Те наблюдават, задават въпроси, обмислят отговори, четат книги, гледат телевизизия, търсят информация онлайн, дискутират, играят игри, експериментират, може би дори се записват на курс. Те не следват нечий чужд план за своето учене.

Вместо това са свободни да учат това, което е важно за тях.

Разбира се, ънскуулингът не е нещо, което само децата правят. Възрастните също задават въпроси, търсят отговори, следват интереси и се наслаждават на това да учат повече за света. Ние винаги учим. Процесът продължава през целия ни живот. Естествено е за всички ни.”

” Като ънскуулващи родители ние не се държим като учители, а като улеснители и партньори. Не разделяме деня на предмети, на училищно време или време за игра, нито на време за учене. Живеем така, сякаш училището не съществува. Живеем живота и се учим от него.

Докато някои хора ще нарекат ънскуулинга метод на хоумскуулинга (домашното обучение), аз вярвам, че това загатва, че е нещо, което се прави на децата, а аз предпочитам да мисля за него като за начин, по който живеем и взаимодействаме с тях.”

 

Материали:

https://www.storiesofanunschoolingfamily.com/what-is-unschooling/

http://www.jennifermcgrail.com/2011/01/unschooling-faq/

Превод от английски език: Вероника Митрова

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s